клокоти

Речник на българския език

1. клокоти — мн. ч.

клокоти е производна форма на клокот (мн. ч.).

2. клокоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клокоти е производна форма на клокотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. клокоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клокоти е производна форма на клокотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. клокоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клокоти е производна форма на клокотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. клокоти — повелително наклонение, ед. ч.

клокоти е производна форма на клокотя (повелително наклонение, ед. ч.).