клокотели

Речник на българския език

1. клокотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клокотели е производна форма на клокотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клокотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клокотели е производна форма на клокотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).