клепело

Речник на българския език

1. клепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клепело е производна форма на клепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клепело е производна форма на клепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).