клепаха

Речник на българския език

1. клепаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клепаха е производна форма на клепам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клепаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

клепаха е производна форма на клепам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. клепаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клепаха е производна форма на клепя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).