клело

Речник на българския език

1. клело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клело е производна форма на кълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клело — мин. деят. св. прич. ср. р.

клело е производна форма на кълна (мин. деят. св. прич. ср. р.).