клел

Речник на българския език

1. клел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клел е производна форма на кълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клел — мин. деят. св. прич. м. р.

клел е производна форма на кълна (мин. деят. св. прич. м. р.).