клатило

Речник на българския език

1. клатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клатило е производна форма на клатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

клатило е производна форма на клатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).