клатили

Речник на българския език

1. клатили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клатили е производна форма на клатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клатили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клатили е производна форма на клатя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).