клатила

Речник на българския език

1. клатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клатила е производна форма на клатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

клатила е производна форма на клатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).