клатил

Речник на българския език

1. клатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клатил е производна форма на клатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клатил — мин. деят. св. прич. м. р.

клатил е производна форма на клатя (мин. деят. св. прич. м. р.).