клатело

Речник на българския език

1. клатело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клатело е производна форма на клатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клатело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клатело е производна форма на клатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).