клатела

Речник на българския език

1. клатела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клатела е производна форма на клатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клатела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клатела е производна форма на клатя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).