кланяло

Речник на българския език

1. кланяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кланяло е производна форма на кланям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кланяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кланяло е производна форма на кланям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кланяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

кланяло е производна форма на кланям се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кланяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кланяло е производна форма на кланям се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).