клалия

Речник на българския език

1. клалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

клалия е производна форма на клада (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. клалия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

клалия е производна форма на коля (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).