клалите

Речник на българския език

1. клалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

клалите е производна форма на клада (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. клалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

клалите е производна форма на коля (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).