клалата

Речник на българския език

1. клалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

клалата е производна форма на клада (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. клалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

клалата е производна форма на коля (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).