кладяло

Речник на българския език

1. кладяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кладяло е производна форма на клада (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кладяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кладяло е производна форма на клада (мин. деят. несв. прич. ср. р.).