кихнете

Речник на българския език

1. кихнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кихнете е производна форма на кихна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кихнете — повелително наклонение, мн. ч.

кихнете е производна форма на кихна (повелително наклонение, мн. ч.).