киха

Речник на българския език

1. киха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

киха е производна форма на кихам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. киха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

киха е производна форма на кихам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. киха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

киха е производна форма на кихам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).