киснете

Речник на българския език

1. киснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

киснете е производна форма на кисна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. киснете — повелително наклонение, мн. ч.

киснете е производна форма на кисна (повелително наклонение, мн. ч.).