киснела

Речник на българския език

1. киснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

киснела е производна форма на кисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. киснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

киснела е производна форма на кисна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).