кипря

Речник на българския език

кѝпря некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

кипря се, киприш се, мин. св. киприх се , мин. прич. киприл, несв. Разг. 1. Издокарвам се, гиздя се. По един час се кипри пред огледалото. 2. Стоя или седя наперен, изправен. Какво се киприш пред чуждия мъж!

Грешни изписвания (1)

  • кипръ