киприл

Речник на българския език

1. киприл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

киприл е производна форма на кипря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. киприл — мин. деят. св. прич. м. р.

киприл е производна форма на кипря се (мин. деят. св. прич. м. р.).