кипи

Речник на българския език

1. кипи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кипи е производна форма на кипя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кипи — повелително наклонение, ед. ч.

кипи е производна форма на кипя (повелително наклонение, ед. ч.).