килнела

Речник на българския език

1. килнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

килнела е производна форма на килна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. килнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

килнела е производна форма на килна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).