кикотите

Речник на българския език

1. кикотите — мн. ч. членувано

кикотите е производна форма на кикот (мн. ч. членувано).

2. кикотите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кикотите е производна форма на кикотя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).