кикотило

Речник на българския език

1. кикотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кикотило е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кикотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кикотило е производна форма на кикотя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).