кикотили

Речник на българския език

1. кикотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кикотили е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кикотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кикотили е производна форма на кикотя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).