кикоти

Речник на българския език

1. кикоти — мн. ч.

кикоти е производна форма на кикот (мн. ч.).

2. кикоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кикоти е производна форма на кикотя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. кикоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кикоти е производна форма на кикотя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. кикоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кикоти е производна форма на кикотя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. кикоти — повелително наклонение, ед. ч.

кикоти е производна форма на кикотя се (повелително наклонение, ед. ч.).