кикотеше

Речник на българския език

1. кикотеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

кикотеше е производна форма на кикотя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. кикотеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

кикотеше е производна форма на кикотя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).