кикотели

Речник на българския език

1. кикотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кикотели е производна форма на кикотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кикотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кикотели е производна форма на кикотя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).