кикотела

Речник на българския език

1. кикотела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кикотела е производна форма на кикотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кикотела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кикотела е производна форма на кикотя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).