кикотел
1.
кикотел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
кикотел
е производна форма
на кикотя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
кикотел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
кикотел
е производна форма
на кикотя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).