кибичил си

Речник на българския език

1. кибичил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кибичил си е производна форма на кибича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кибичил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кибичил си е производна форма на кибича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).