кибичил
1.
кибичил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
кибичил
е производна форма
на кибича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
кибичил —
мин. деят. св. прич. м. р.
кибичил
е производна форма
на кибича (мин. деят. св. прич. м. р.).