кефило

Речник на българския език

1. кефило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кефило е производна форма на кефя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кефило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кефило е производна форма на кефя (мин. деят. св. прич. ср. р.).