кефила

Речник на българския език

1. кефила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кефила е производна форма на кефя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кефила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кефила е производна форма на кефя (мин. деят. св. прич. ж. р.).