кефела

Речник на българския език

1. кефела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кефела е производна форма на кефя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кефела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кефела е производна форма на кефя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).