квикнели

Речник на българския език

1. квикнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

квикнели е производна форма на квикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. квикнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

квикнели е производна форма на квикна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).