квакнел

Речник на българския език

1. квакнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

квакнел е производна форма на квакна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. квакнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

квакнел е производна форма на квакна (мин. деят. несв. прич. м. р.).