каяла

Речник на българския език

1. каяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

каяла е производна форма на кая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. каяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

каяла е производна форма на кая се (мин. деят. св. прич. ж. р.).