качало

Речник на българския език

1. качало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

качало е производна форма на кача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. качало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

качало е производна форма на кача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).