кахъряло

Речник на българския език

1. кахъряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кахъряло е производна форма на кахъря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кахъряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кахъряло е производна форма на кахъря се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).