кахърил

Речник на българския език

1. кахърил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кахърил е производна форма на кахъря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кахърил — мин. деят. св. прич. м. р.

кахърил е производна форма на кахъря се (мин. деят. св. прич. м. р.).