катастрофирала

Речник на българския език

1. катастрофирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

катастрофирала е производна форма на катастрофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. катастрофирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

катастрофирала е производна форма на катастрофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. катастрофирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

катастрофирала е производна форма на катастрофирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. катастрофирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

катастрофирала е производна форма на катастрофирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).