катастрофира

Речник на българския език

1. катастрофира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

катастрофира е производна форма на катастрофирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. катастрофира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

катастрофира е производна форма на катастрофирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. катастрофира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

катастрофира е производна форма на катастрофирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).