капризничило е

Речник на българския език

1. капризничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

капризничило е е производна форма на капризнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. капризничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

капризничило е е производна форма на капризнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).