камарилите

Речник на българския език

1. камарилите — мн. ч. членувано

камарилите е производна форма на камарила (мн. ч. членувано).

2. камарилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

камарилите е производна форма на камаря (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).