каляла

Речник на българския език

1. каляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

каляла е производна форма на калям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. каляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

каляла е производна форма на калям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. каляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

каляла е производна форма на калям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. каляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

каляла е производна форма на калям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. каляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

каляла е производна форма на каля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. каляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

каляла е производна форма на каля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).