калугерили

Речник на българския език

1. калугерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

калугерили е производна форма на калугеря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. калугерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

калугерили е производна форма на калугеря се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).